Последвайте ни в Google News Showcase
Младите масово честват Хелоуин – денят на Вси светии. В православието обаче Вси светии е подвижен празник и се чества през втората неделя след Петдесетница, тоест деветата неделя след Великден.
А на 1 ноември точно от сто години насам ние, българите, честваме съвсем друг празник - Деня на народните будители. Нуждата от такъв празник възниква именно в трудното време на духовна разруха след Първата световна война, когато единствената надежда е хората да се вгледат в светлия пример на най-чистите имена на славното българско минало. В тяхното дело и саможертва обществото ни може да види нужните мъдрост и духовна стабилност, с които да открие най-верния път в бурното море на политическите промени. Затова и правителството на Александър Стамболийски на 31 октомври 1922 г. инициира чрез тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски денят на Св. Иван Рилски, небесният покровител на България, да стане ден на всички онези родолюбивите просветители, които са помогнали на страната ни да пребъде през вековете. Много поучителни са мотивите, с които тогавашното правителство обосновава нуждата от въвеждането на новия празник:
„Допреди войната (Първата световна война – бел. ред.) образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели. Тия добродетели обаче бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната и учащата се младеж постепенно се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и тя се отдалечи от ценното и същественото в живота. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. Затова на този ден не бива да забравяме имената на: Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Васил Априлов, Петър Берон, Христо Ботев, братята Димитър и Константин Миладинови, Добри Чинтулов, Васил Левски, Захарий Стоянов, Любен Каравелов, Добри Войников, Неофит Рилски и всички онези, които построиха съвременна България.“
А още през далечния 10-и век епископ Константин пише: „Голи са народите без книги, немощни да се борят без оръжие с противника на нашите души.“
Затова нека почетем народните будители с книга. Нека - вместо евтин карнавален костюм да дарим на децата си ценно знание за миналото, за рода и отечеството, за историята и славата на народа ни. В каталога на издателство „Милениум“ ще откриете вдъхновяващи и родолюбиви четива за всички възрасти. Грабнете „Българките – портрети на 100 забележителни жени“ от Галина Иванова, „Хайдути. Българските войводи до края на 19. век“ от Иван Първанов , „101 мита от българската история: от Авитохол до Опълчението“ от Веселин Игнатов, „История на войните 9. Балканските войни на българската армия“ от Александър Стоянов, „Премълчаваната история на България“ от Съйко Съев или „Разстрелът на Христо Ботйов“ от Веселин Игнатов.
Книгите на издателство „Милениум“ може да поръчате на тел.: 02/879 40 06 (в делничните дни, от 9 до 16 ч.), на e-mail: [email protected] или на сайта www.milleniumbg.eu. При заявка през сайта ползвате 10% отстъпка от цената. Може да откриете заглавията в книжарската мрежа, както и на столичните адреси – бул. „Княгиня Мария Луиза“ №92 и във фирмената книжарница „Милениум“ на адрес ул. „Цар Шишман“ №18.
